Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2009 11:05 - Криза
Автор: pomilvana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5272 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 12.10.2009 17:06


Добро утро!
Не искам да пропусна тези думи. Отношението в тях е нещо, от което имаме нужда. Особено напоследък.
Мисълта за кризата не ни поздравява приветливо. Събужда ни с ударно-пробивното бумтене на израза " вечно без пукната пара" (но без мелодията на онази страхотна песен). Няма за наема, но няма и топла кифла и каничка с кафе. Останали са само звездите. 
Звездите. Те ми изглеждат малко уморени. Като служителка в Социални грижи, на която й е писнало да повтаря, че проблемът Ви е за първо гише, а не за нейното - второ. Струва ми се, че звездите имат право ( приятелката ми Теди ме наведе на тази мисъл) . Ами така де. Докога ще товарим небесните тела с нашите тревоги по несподелена любов, болест на роднина и успех в работата? Толкова хороскопи и прогнози препращат притеснени, надяващи се и объркани хора на второ гише - при звездите. Не казвам, че човешките тревоги са маловажни. Напротив! Просто са за първо гише. За една инстнанция по-нагоре. За вниманието на самия Творец. Не, няма нужда от формуляри и попълване по образец. Достатъчно е да изречем уважително молбата си вечер преди лягане. Свободен текст. С доверие и честност. После остава да изчакаме...Да се взираме за отговора в ежедневието...

Още нещо, което напоследък ми се върти в главата, докато кризата си върши своето в обществото ни, е това:

Време на криза (?) - сподели една риза.

Да споделяме, когато не ни достига? Това не сме го учили в час по математика. 
Крайният резултат не се увеличава, ако в примерчето използваме знак минус.  Така е по принцип. Но може би примерчетата по математика са безотказно верни само за моментите, когато цифрите не ни притесняват как се движат. Когато тези, които виждаме на заплата не свършват преди следващото банкнотно зареждане.
Сега обаче,  е криза. Време е за друг час. По Теология, например. Там уравненията са други. Наистина! И си действат съвършено, даже някак обичайно, защото идват от по-висока инстанция. Ако ще концентрираме нуждата си от логичност някъде, предното и зречение е достатъчно като основа. По-висока инстанция значи по- мощни закони. Такива ни трябват срещу голиатските размерите на недоимъка.
И така - идеята да споделяме, каквото имаме, е чудесна. А какво имаме?
Ами...Притежаваме сърцата си. В тях се побира не малко съчувствие и смелост, ако ги настроим в такъв режим. Владеем устните си - от там можем да изречем не малко добро и насърчение към по-угрижените от нас. Имаме и достатъчно храмове и отпечатани Библии в България...Чудя се докота употребата им по предназначение ще се счита за постижение в ниво за напреднали. (На мен ми приличат на азбуката във вярата.)

Ако все пак този текст бъде прочетен от считащи се за "напреднали", ще оставя една мъничка мисъл за деня им в този пост.  Защото кризата понякога спохожда и убежденията. Там наистина е страшно да обеднееш. Но на всеки се случва.  Възможно е добри хора да се терзаят, че лошите им постъпки все изпреварват добрите и че постиженията им пред Твореца са все в редицата на недостатъчното. За тях е завършекът сега. 

Ако уменията ни и без друго са като жълти стотинки, защо редовно пресмятаме недостига си?
Божиите добродетелни дела чрез нас не се взират в дребните монети в душите ни. Не се крепят на променливия им недостатъчен сбор.
Божиите добри дела чрез нас винаги започват със заставане пред Неизчерпаемият.  Просто си "теглят" спокойно от Божията обещателна карта.



Тагове:   криза,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Taka e.
05.07.2010 15:55
Taka e.
цитирай
2. botyo - Даа!:)
17.07.2010 23:46
Даа!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pomilvana
Категория: Лични дневници
Прочетен: 99420
Постинги: 21
Коментари: 93
Гласове: 904
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031