Среща с приятелка

На сутрешната проверка всичко бе на лице.

Срещата – уговорена. Гримът – сложен. Децата – стъкнати. Наставленията – изрецетирани. Обещанията за послушание – дадени.

Е, можеше да се получи един прекрасен ден, в който да се забавлявам с приятелката ми от детството. А с нас да са и децата ми.

        От 4 години не се бях виждала с Ира на кафе в родния ми град. Тя не можеше да се нарадва на по-голямото ми семейство. Аз не можех да спра да очаквам  необезпокоен разговор между приятелки. А децата . Ах, децата! Измежду всички, те бяха достойни за режисьорска камера. Дали не преувеличавам?! Да видим:

       Например, чие бе онова момченце, което събори с един замах четирите манекена от витрината в лъскавия централен магазин и събра очите на продавачките  в една точка? Мое.

А онези трите маймунки дето висяха по закачалките и играеха на гоненица край клиентките и на криеница в пробните с кого са? С мен.  

 На чия маса седеше самодоволната принцеса, която успя да глътне парче пица за норматив, без употрбата на прибори, салфетки и съвети по благоприличие? На моята.

При ДНК тест би ли се доказало, че имам съвсем близка родствена връзка с момиченцето, което предпочете да слиза седнало по стълбите от втория до първия етаж на голям магазин? Да. / С този мил жест то развълнува до цъкане с език лелките наоколо и добави на панталоните си акцент от три нюанса сиво./

Защо ли с “мамо” се обърна към мен съкровището, дето поизскуба цветенцата в централната градинка и ги донесе на няколко курса до ръцете ми?

Мисля, че съм “виждала някъде” децата, които съумяха да доведат до житейски размисъл господина в магазина за животни. Той кратичко, като в поговорка, отбеляза, че “у нас със сигурност е по-голям зоопарк” отколкото на работното му място.

Аз бях жената, заради която сервитьорът може би съжали, че не са го назначили да събира такси пред тоалетната / Какъв оборот само щеше да има след толкова сок!/ .  

Е, няма какво. Подразбра се, че агънцата, които се придвижваха с разбягване на 15 метра едно от друго по  тротоара, са от едно стадо. И аз им бях пъдаря.

В края на деня можех спокойно да се удавя от топлите и студените вълни дето ме заливаха. Разминах се само с М.О.Р.С.К.А.  болест / а именно - Многократно Отчайване на Родителя След Катастрофални Абсурди /.

...за следващата ни среща:-)))))
Само дето тогава агънцата ще са повечко и може спокойно да кажеш, че не са от твоето стадо!:-)))))
Поздрави и целувки от мен!!!
Много се радвам, че пак публикуваш тук!

Габчо, а твойта приятелка в Де забрави ли я? Трябваш ми спешно по работа, а си ме хакнала в скайп. Виж ни сайта и моля те пиши ми в контакт листата.
www.immobilienevtimov.com

Хвърляйки от време на време в обятията на татко им, или дядо и баба! Няма как да се насладиш пълноценно на една така бленувана среща, ако в същото време очите ти трябва да са "на ластик". От м.октомври, можеш да опитваш и при мен, когато имам възможност, ще ги поемам от време на време.